Psalms 77

Утеха във време на беда

(По слав. 76.)

1 ^a За първия певец, по Едутун ▼

▼ 77:1 Пс. 39 и 62, надписите.

, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 ^c В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 ^d Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада.
(Села.)

4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 ^e Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 ^f Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 ^g Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 ^h Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 ⁱ Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости?
(Села.)

10 ^j Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 ^k Ще спомена делата Господни ;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 ^l Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 ^m Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови.
(Села.)

16 ⁿ Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 ^o Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 ^p Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 ^q През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 ^r Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.